Българинът каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи!

„Вий пишете каквото ви диктува фалшивото положение, аз ще пиша каквото ми диктува съвестта…”

 

Гняв, ярост, завист, комплекси, злоба, в най-чистата й форма. Болка…и още нещо. Или какво всъщност представлява да живееш за да критикуваш и мразиш. Да дишаш, само за да оплюеш труда на другия. Да съществуваш, само за да те е яд за нещо, което се е случило някога, нещо незначително. Не разбирам как искаш нещо, което не ти принадлежи. Не разбирам как си правиш изводи и съчиняваш истории, без да знаеш всъщност за какво, кога и как. Как хората имат силата и въображението, да говорят безсмислици за други, които дори не познават?! Бай Ганьо би се засрамил от вас! Жалко е… вие също! Време е да спрете, да спрете и да започнете! Научете се да обичате и да се трудите, да вярвате малко повече в себе си, и по-малко да „гледате в чуждата паница”, спрете да завиждате на успехите на другите! Може би не можете да платите цената, с която хората са ги постигнали. За да успееш, трябва да си силен и упорит, да не се предаваш, злобеят само слабите! Предлагам да се замислите и започнете от днес, от сега!

 

                Тя просто стоеше там…съществуваше. Погледът й бе забит на едно място вече петнадесета минута, когато изведнъж реши да го отмести. Погледна надолу, ръцете й се потяха от ужас, сърцето й биеше по-силно, по-бясно от всякога. Не усещаше изтръпналите си крайници, в главата й беше само едно празно платно. Чувстваше се безсилна, безпомощна. Не знаеше какво да прави, как да постъпи, когато изведнъж чу шум. Извикаха възрастната жена в кабинета на лекаря, момичето наблюдаваше как тя бавно и плавно се добра до вратата…затвори я. Какво ли щяха да кажат на баба й? Какво сега? Как…

-Аха!Тука сме с връзки, а?! Ахааа, само ако ги имаш става в тая държава! Мхм, така е то! Тцтцтц, гледай, гледай! Пууу! Аман! Срамота! Ако и аз ги имах връзкитеее… от някоя партия ще е! Има, има, син или дъщеря, към някоя партия има! Знам аз, знам!

 

Възхищавам се на простотията на хората! От сърце й се възхищавам, наистина! На смелостта по-скоро. На смелостта мозъкът да възпроизведе такъв сигнал, а наглото същество, такова съобщение, без да влага елементарна мисъл. Невероятно как някои са надарени с толкова нисък капацитет на интелигентност! Чудесата на природата…стоиш и им се възхищаваш!

 

-Може ли така бе?! Може ли така?1 Аз тука от кога чакам, те с връзки влизат! Само в тая държава е така, само в нея, да й…-Ох, това заболя!

 

В днешното българско общество много популярна тема на разговор е как държавата ни не става за нищо. А какво всъщност е държавата…кои са държавата? Може би трябва да си задаваме тези въпроси преди да си отворим устата и да предадем съобщението на хората, които ще го възприемат. Огледайте се, вижте пред кого говорите и недоволствате постоянно! Толкова ли сте слепи, че не виждате детските очи. Малките човечета, които ви слушат и попиват всяка дума и я приемат за истина безусловно. На каквото ги научите от малки, това ще е истината за тях, така ще виждат света, така ще действат! Това ли искате за бъдещото поколение?! Искате да седят с кръстосани ръце и по цял ден да не правят нищо, а след това да се оплакват защо нямат това и онова, да мислят че някой им е длъжен?! Или искате да мислят, че когато нещо не се получи както са искали, някой им е виновен?! Хората не са срещу вас уважаеми, те са за себе си! “Кой каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи”. Ако постоянно недоволстваме, търсим вината в другите, мислим че винаги сме прави, няма да решим проблемите си, никога няма да сме удовлетворени! Замислете се какво поколение възпитавате! Нима искате „да са на вашето дередже”? Не мисля! Стига злобейте и завиждайте, вземете се в ръце! Каквито сме ние, такава ни е и държавата, така че не се оплаквайте, а почнете да действате с ум и сърце!

 

Жалко е когато видиш някой бизнесмен, преуспял, богат, предимно щастлив, да ругае държавата за щяло и за нещяло или се унижава околните, демонстрирайки „власт”. Хората са ненаситни същества понякога, искат още и още. Не им стига това, което имат, лакомят се. Има случаи, които са просто покъртителни, за човешкото око. Пример за това е как такъв „човек”, очевидно разполагащ с пари, помолен за помощ от бедно сираче, разпилява по улицата жълти стотинки, за да гледа как то ги обира от земята-„истинско удоволствие” а??? Ако имаш дай, ако не, недей. Но не унижавай по-слабите, не е човешко…отвратителният смях на този човек, не може да се забрави.

 

На масата на много български семейства, след дълъг работен ден, една от основните теми на разговор е как нещата тук няма да се оправят. Всяка вечер разговори за политици, от които не са доволни, шефове, които мразят, работници, които не разбират от дума, приятели, от които нямат изгода. Не ви ли писна вече? Ден след ден едно и също- разговори как нещата не отиват на добре. Ами почнете да правите нещо по въпроса, вместо да се криете по дупките. Докажете, че сте лъвове, както претендирате, когато сте патриоти (веднъж годишно-на 3ти март), а не страхливи зайци, криещи се по дупките от които излизате само когато има „някоя далаверка за вършене”. Осъзнайте се! Събудете се! Зимата мина, вече сме пролет!

 

Подобни теми на разговор имат определен диапазон от хора, на които се обясняват „как стоят нещата”. Обикновено това са група от „приятели” пред които ставаме изключително интересни и компетентни по всякакви теми- икономика, политика, таланти, прославили България (естествено се дава оценка за тях- минималната, все пак те нищо не са направили, с връзки са стигнали до някъде). Самочувствието на индивида плещещ глупости се определя по определен критерий. Колкото по-забавена е интелектуалната дейност на централния му процесор, токова по голяма е самооценката, която си дава. Все пак е толкова жалко да имаш дом, храна, човек който те чака да се прибереш, евентуално деца, за които си пример…не! Та това е истински кошмар! По-добре е да береш ягоди в чужбина, вместо да се опиташ да промениш нещата тук „Ама то с желание само не става. Не може само един човек да оправи нещата. Какво ще направя сам.” Докато всеки си го повтаря така ще е. Не мисля че е нужно да давам клиширания пример с хан Кубрат и пръчките, всички сме го учили.

 

Политиците са ви виновни, че следите по цял ден в кафенетата, докато жените ви се пребиват от работа в някой цех, а вие харчите спестяванията за университета на детето, защото “Ще ги утроя, само гледай! Ще видиш тогава! Един лев няма да вземеш от мене”

 

Никой не е виновен, че не сте в добро настроение… всеки ден. Че жена ви не ви обича, че със съседите не се понасяте или че децата по улиците ви се смеят, а вашето ви прави дядо…за втори път. А е, както се пее в една песен, „само в осми клас”.

 

Защо завиждат на Крисия ?!-(„Тази малката пък какво се прави сега?! Мама и тати като са богати, ще стане известна много ясно! Много ме е яд, много!”-изкоментира малолетна. Защо завиждат на Григор Димитров? (Този май много на сериозно се взе, а?! Нищо не е направил той, нищо! Фука се, че е с Никол,  и това е! Малко в повече му е самочувствието!) има ли нужда от коментар?

 

А сега готови ли сте за най-лошото? Тази злоба, тази ненавист вече не е само навън, на улицата или някъде там, от където можеш да си тръгнеш и донякъде да забравиш. Не, вече не можем да забравим или да подминем, защото вече злобарите, хейтърите, хората лишени от елементарно възпитание или както искате ги наречете, вече са навсякъде около нас. Те са с нас когато си почиваме, когато хапваме или работим. С нас са когато сме щастливи, с цел да развалят настроението ни, или когато сме тъжни…защото винаги може и по-зле.

 

Хейтърите се пренасят от реалния живот във виртуалното пространство, където от собствения си профил в дадената социална мрежа, или от фалшив, направен специално за целта, публикуват коментари изпълнени със злоба. Тези жалки същества действително отделят голяма част от времето си, за да изготвят това съобщение, да го публикуват и съответно да отговорят на ответните реакции, които са предизвикали, в опит да „затапят” някого, чиято мисловна дейност протича в пъти по-гладко. Кой за Бога има време за това?! Тези хора друга работа нямат ли си?! Толкова ли им е важно това?! Не се ли замислят, че по този начин не си помагат??? В повечето от случаите коментират „зрели хора” и то под снимки на тийнейджъри. Съдят ги за какво ли не- грим (прекалено много), прическа (Ауууу, ужас, как момиче с такава прическа, как момче с дълга коса?!), начин на обличане (Да не би да живее в Америка, че ми ходи така?), с кого се снимат (Братовчедката на приятелка казала на друга приятелка, която ми е втората ми братовчедка по бащина линия, която казала на друга приятелка, която ми каза, че била чула от етърва си, на която били казали, че това момче не е свястно) и по какви ли не други „критерии”. Хора, оставете другите да живеят както си искат! 21 век сме, всеки може да прави каквото си поиска, когато си поиска, с когото си поиска, по какъвто начин иска! Ако мислите, че като оставяте злобни коментари променяте нещо, ще ви разочаровам…не променяте нищо! Само се излагате! Можете да излеете натрупаното напрежение по друг начин, спорт например??? Има деца, които преминават  тийнейджърските си години доста тежко, сигурна съм че всеки познава човек който е бил толкова объркан в периода 13-18, че е имал нужда от помощ, било то професионална или просто прегръдка и подкрепа от близък. Сега като си представихте образа, помислете как всичките критики, обиди, подигравки, забележки за щяло и не щяло, сравненията с други, които са “по”, влияят върху психиката. Не казвайте, че не сте запознати със смъртни случаи или опити за това, именно от тийнеджъри, ще излъжете.

 

Просто спрете! Спрете с обидите, коментарите, завистта, със всичко! Почнете да влагате енергията си за нещо, което реално ще ви помогне за в бъдеще. Когато започнете да правите това, че спрете да мразите и обиждате. Ще се чувствате удовлетворени от себе си и никой за нищо няма да ви е виновен! Тези, на които сте завиждали, ще ви бъдат за пример, за мотивация. Ще откриете, че когато искате да направите нещо, никой няма да може да ви спре, нито тези, които ви коментират, нито тези които ви завиждат, НИКОЙ! Те ще ви бъдат просто за фон, сив, едноцветен, скучен фон. А вие, вие бъдете цветното, пъстрото, красивото. Бъдете главните герои, в собствения си живот! Не позволявайте друг да ви отнеме това право! Докажете най-вече на себе си, че сте лъвове, а не страхливи зайци!

 

  Ванеса Михова

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s